Критски бик (7-и подвиг на Херкулес)

Шест пъти Херкулес вече се бил връщал в Микена и по заповед на Ефризий се отправил на пътешествие, изпълнено с опасности. Извършил шест славни дела: за един ден убил лъва на Ним, унищожил хидрата на Лернея, уловил ланята на Каринея, победил глигана на Еримант, прогонил птиците на Стимфея от Елада и почистил конюшните на цар Агиус.

Дните минавали, а Евристей сякаш забравил за съществуването на Херкулес.

Един ден при Херкулес дошъл пратеник от Язон, син на йолкския цар, който бил лишен от властта над град Йолк от своя роднина Пелий.

"Моят цар Язон - казал пратеникът, - събира най-храбрите герои на Елада, за да отидат с тях по море до края на света, до Колхида, за кожата на един златен овен. Царят на Колхида, Еет, не притежава по право тази руна. Въпрос на доблест и чест е да се върне златното руно в Гърция. Приемаш ли поканата на Язон?"

"По дяволите с тази служба на страхливия Евристей!" Херкулес възкликна: "Аз не съм негов роб! Аз отивам с теб!"

Така Херкулес пристигна в Йолк в Тесалия. Там вече се бяха събрали най-добрите синове на Елада, за да отплават със силен и бърз кораб, наречен Арго, към царството на Еет.

Когато Арго бил на половината път към далечната Колхида, се случило нещастие: Гилас, най-младият от аргонавтите и голям приятел на Херкулес, изчезнал.

Херкулес дълго време търсел своя любимец на негостоприемния бряг, където аргонавтите се приземили, за да попълнят запасите си от прясна вода, но така и не го открил. Опечален от загубата на приятеля си, Херкулес отказал да отплава с аргонавтите и се върнал в Микена.

Там той очаквал нова заповед от Евристей: да опитоми критски бик и да го доведе в Арголида. Веднъж този бик доплувал до остров Крит и критският цар Минос обещал на бога на моретата Посейдон да му принесе бика в жертва. Но Минос толкова харесал снежнобелия бик със златни рога, че го запазил за себе си, а Посейдон принесъл в жертва друг бик. Богът на морето се разгневил и изпратил бяс върху златорогия красавец. Побеснелият бик се освободил от обора си, избягал от царския двор и се превърнал в гръмотевична буря на целия остров.

След като получил заповедта на Евристей, Херкулес отишъл на морския бряг и се качил на финикийски кораб, пътуващ за Крит.

Дали заради интригата на Хера, или заради волята на годината, но щом корабът излязъл в открито море, се разразила силна буря. Дълго време корабът се носел сред бурните вълни, докато не се разбил на брега на чужда, непозната страна.

Тук растяха дървета, приличащи на туфи от големи пера: от ствола излизаха дебели стъбла, по които се поклащаха толкова големи листа, че под всяко от тях можеше да се скрие човек.

Херкулес и оцелелите му спътници тръгнали по горещия жълт пясъчен бряг и стигнали до голям град на брега на морето. "Вие сте в Египет - казаха жителите на града, - а Египет управлява великият Бусирис, могъщ и страшен цар.

Херкулес помоли да го заведат при царя. Но щом влязъл в двореца, бил хванат и окован във вериги.

"Дошъл си в подходящия момент, страннико - казал египетският цар. - "Днес е празник в моята страна и аз ще принеса теб и твоите спътници в жертва на нашите богове.

"Боговете не приемат човешки жертвоприношения - възразил Херкулес.

Бусирис се засмя: "От стотици години Египет принася в жертва всички чужденци и боговете все още не са ни се разсърдили. Ние, египтяните, сме надминали всички народи по благочестие и не е твоя работа да ни учиш на това".

Когато Херкулес бил доведен до олтара и жрец в дълга бяла роба държал над него жертвен нож, могъщият син на Зевс лесно счупил веригите, които го свързвали. С парче от веригата той удари жреца, разпръсна царската стража, после взе меча от Бузирис и прободе жестокия цар.

Впечатлени от силата на героя, египтяните не посмяха да го наранят. Херкулес освободил спътниците си и се втурнал с тях към пристанището. Там намерили кораб, който срещу скромно заплащане ги отвел до остров Крит.

За Херкулес не било трудно да извърши подвига, за който бил изпратен. Когато срещнал разярен критски бик, Херкулес скочил на гърба му, увил верига около рогата му и я затегнал. Напразно бикът се опитвал да се отърве от неочакваната тежест - Херкулес седял здраво на гърба му, като притискал ребрата му с крака. Бикът се затичал към морето, хвърлил се във вълните и отплувал, жално блеейки. В морето бясът го напуснал и той станал кротък като работен вол на полето. Воден от ръката на Херкулес, бикът преплувал морето и стигнал до Пелопонес.

Самият Херкулес отвел бика във фермата за добитък на Евристей. Но пастирите не могли да го задържат в обора. Бикът се освободил и тръгнал да се разхожда из цял Пелопонес, като се измъквал от ничия хватка, докато не го хванал младият Тезей, син на атинския цар Егей.